Нашите приятели |
|
|
| Уроците на І курс | |
| | Автор | Съобщение |
---|
Natalia Thompsen Преподавател по Трансфигурация, Ръководител на Грифиндор
Брой мнения : 142 Join date : 14.05.2011 Age : 27 Местожителство : in your mind
| Заглавие: Уроците на І курс Нед Сеп 04, 2011 2:01 pm | |
| Тук ще пускам уроците на първокурсниците.
| |
| | | Natalia Thompsen Преподавател по Трансфигурация, Ръководител на Грифиндор
Брой мнения : 142 Join date : 14.05.2011 Age : 27 Местожителство : in your mind
| Заглавие: Re: Уроците на І курс Нед Сеп 04, 2011 2:02 pm | |
| Първият ми час с първокурсниците. Да видим как щяха да се справят. Станах рано и отидох в кабинета си, за да подготвя всичко – записките, клечките, които щях да им дам. Всичко бе готово и в осем вече бях в Голямата зала. Нахраних се, побъбрих с някои от колегите и след 20 минути вече крачех към класната ми стая. Когато влязох вътре, нямаше никой. Едни по един зидваха учениците и ме поздравяваха. Кимах им с глава. Когато звънецът би, класът утихна, но сред него не забелзязвах малкия Потър, нито пък най-малкия от момчетата на Уизли. - Добро утро! Както знаете, аз съм професор Томпсън и ще Ви преподавам Трансфигурация. Трябва да знаете, че трансфигурацията е една от най-сложните и най-опасни магии, които ще научите, докато сте в „Хогуортс” – казах им строго и ги изгледах един по един – Който въррши глупости в моя час, ще го напусне и няма да идва повече. Предупредени сте! – завърших и замахнах с пръчката си към дъската, която веднага се изпълни – А сега препишете това. Кимнах към дъската – „А аз нека видя къде се губят Потър и Уизли” – Пишете тихо и не говорете. И не си мислете, че това е всичко. Другото ще ви обесня аз - казах им и след миг се превърнах в тигрова котка. Отново извъртях очи към дъската, а после и към учениците.
В древни времена, жителите на планетата Земя живеели в пещери и не познавали добре заобикалящия ги свят, те са започнали да дават имена на нещата които лека-полека опознали. Така процесът, чрез който едно тяло се трансформира в друго, получил едно ново име, което използваме и днес-трансфигурация. Това означава, че процесът на извършвене се нарича трансформация, а официалната дума приета за неговото наименование е думата трансфигурация. Самото трансформиране в днешно време е често срещано. Трансфигурацията се е появила преди милиони години. Най-много се е практикувала обаче през Средновековието. Използвана е от хора, населяващи земи в Италия, Испания, Латинска Америка и части в Европа. Тези хора не се срещали често, затова останалите мъгълски народи отначало гледали на трансформацията с учудване, а по-късно с гняв и страх. Бояли се от магьосниците и вещиците и ги осъждали на смърт без или със съд. Наказанието било изгаряне на клада в центъра на селището, където последно е бил заловен „извършителят на престъплението”. Това, обаче, било напълно безполезно. Маговете използвали елементарни магии за замразяване на огъня, а после се престрували, че ги боли. След това изгарянето на клада се отменило срещу затвор, бесилка или мъчения, от които пак нямало голяма смъртност. Всичко това продължило, докато хората решили, че вече няма нито магьосници, нито вещици. Тук обаче те грешяли. На много места по света все още имало магове и вълшебници. Някои от тях дори невръстни дечица. Между останалите имало и такива, които практикували трансфигурацията и умеели да се скрият от „дългата” ръка на мъгълския закон, и други неподозиращи за дарбата си. В днешно време ние практикуваме трансфигурация, която през годините се е усъвършенствала толкова много, че днес тя е много по-безопасна и има по-голям шанс опитът ни да бъде увенчан с успех.
Това беше написано на дъската и много от учениците започнаха да пишат. След няколко секунди в стаята шумно влетяха Потър и Уизли, задъхвайки се. Погледът ми веднага се завъртя към тях.- Успяхме! Как ли щеше да ни изгледа Томпсън, ако бяхме закъсняли!? – похвали се червенокосото момче, ала в следващия момент замръзна, защото се бях превърнала отново в човек и гледах строго момчетата – Това беше просто изумително, професоре. – промърмори той. - Благодаря за оценката, господин Уизли – промълвих със свити устни – Но може би щеше да е по-полезно, ако бях превърнала вас и господин Потър в часовници - така нямаше да закъснеете! - Изгубихме се – оправда се Потър. - ....Тогава в карта! – поправих се аз – Надявам се, че не ви е нужна, за да си намерите местата. – подканих аз и се върнах при катедрата. След няколко минути промълвих: - Оставете преписването за сега. Както казах, трансфигурацията е сложна и опасна наука и с нея трябва да подхождате много предпазливо. Сега искам да си записвате. Няма да е зле да го сторите на различен пергамент. Започвам – предупредих аз - Трансфигурацията е изкуството да променяш формата и външността, тоест външния вид, на даден обект, както и неговото изчезване. Това изкуство на магията се изгражда на Закона на Гамп за Елементарната Трасфигурация, който признава границите на силата на трансфигурацията. В нашето училище е отделен цял раздел, посветен на Трансфигурацията и мисля, че вие също знаете това. Трансфигурирането в възможно при повечето, даже при всички обекти. Но при неправилна магия, превръщането може да остане наполовина, или изобщо да не стане и се иска много магическа сила и способност, за да се получи правилна магия за трансфигуриране. – изчаках няколко минути, за да запишат и продължих. - Днешната трансфигурация се дели на няколко раздела – казах аз и замахнах към дъската - 1. Трансфигурация на предмети 2. Трансфигурация на животни 3. Зоомагове Най-лесният от разделите е първият. Него ще изучавате предимно от първи до трети курс . Втория става по-труден... А за последния се изисква изключително познание за науката.... Написахте ли? – попитах след една-две минути. – Добре.Днес ще се опитате да превърнете кибритена клечка в игла. Всичко около тази магия ще намерите на дъската – тук отново замахнах с пръчката си към дъската – Когато прочетете и запишетъе написаното, започнете да се упражнявате – казах им и с едни замах на пръчката кутията с кибритените клечки полетя и на всеки чин бяха поставени по няколко клечки – Предпочитам да започнете с упражненията, ако се може по едно и също време, за да не си пречите взаимно. Затова тези, които са по-мудни, нека се поразмърдат малко... Ако има въпроси, вдигайте ръка. Седнах на катедрата си и започнах да проверявам домашните на шести курс, като от време на време поглеждах как се справяха учениците. Към края на часа, Хърмаяни Грейджър единствена беше успяла да постигне промяна в клечката си. - Браво, госпожице Грейнджър – похвалих момичето и й се усмихнах – Вижте всички как клечката е станала сребристра и заострена. – само че клечката беше малка, затова я уголемих малко, за да може да се вижда. – Добре, достатъчно! Седнете! При положение, че само госпожице Грейнджър успя що-годе да превърне клечката си в игла, всички искам да упражнявате заклинанието като домашно и да напишете съчинение на тема „Колко опасна и полезна може да бъде Трансфигурацията?”. Запишете си домашното пригледно, защото изобщо не харесвам ученици, които идват в часа ми неподготвени. – В този момент звънецът би и учениците заставаха – И се упражнявайте – казах спокойно, при което всички отново седнаха по местата си – Знайте, че ще разбера, ако не сте го направили... Свободни сте вече! – казах и всички наставаха, при което се получи такава шумотевица. Започнах да прибирам записките и рулата пергаменти с домашни и когато всички се изнизаха, излязох и аз, заключвайки с магия стаята.
| |
| | | Harry Potter Първокурсник
Брой мнения : 45 Join date : 19.05.2011 Местожителство : somewhere in between world
| Заглавие: Re: Уроците на І курс Сря Сеп 07, 2011 5:08 pm | |
| Пореден ден... ден, в който те карат да ставаш нечовешки рано... ден, в който за пореден път едва намираш пътя до стаята, в която имаш час... ден, в който те карат да запомниш невъзможно много неща и ти дават ненормално големи домашни... Ужас... С мъка станах сутринта от леглото. И не само, защото ми се спеше, та две не виждах, а и защото така се бях оплел в чаршафите и завивките си, че сякаш бях в усмирителна риза. Опитвайки се да стана, паднах на земята с тропот и после 10 минути едва се измъкнах от всичко, с което бях увит. Най-сетне, в осем и десет отидох, заедно с Рон в Голямата зала за закуска. Десет минути по-късно станахме и се насочихме натам, накъдето смятахме, че се намира стаята по трансфигурация. Качихме се на едни стълби, но изведнъж те започнаха да се движат. Тотално объркахме посоката. Май се озовахме на шестия етаж. И сега накъде?! Предложих на Рон да тръгнем по други стълби и някак да слезем до втория етаж. Обаче и стълбите, на които се качихме се преместиха и бяхме вече на 4 етаж. Ужас! Как човек можеше да слезе нормално по тея тъпи стълби?!? Рон ми предложи да слезем по едни, които токующо бяха „дошли”, обаче да не се мотаме, а да слезем тичешком. Съгласих се и притичахме надолу преди да се преместят. Най-сетне, след 20 минути лутане, намерихме стаята и влязохме вътре. За щастие, професор Томпсън все още я нямаше. Рон се зарадва, обаче в следващия миг замръзна. Изневиделица някаква котка се промени в преподавателката. Опулих очи. Откъде се беше тая котка? И как така се появи Томпсън? За да облекчи положение, поне така смятам, Рон каза, че това е било супер. Но професорката ни скастри и каза, ч би било по-полезно, ако ни била превърнела в часовници, за да не закъснеем. - Изгубихме се - пророних тихо, заоправдавайки се. Тогава учителката каза, че ще ни превърне в карта, но каза, че не смятала, че ще ни е нужна, за да си намерим местата. Бързо видяхме един свободен чин и седнахме на него. Огледах се и видях, че Хърмаяни пишеше нещо. Но тъкмо да започна и аз, професор Томпсън каза да не пишем и се зае да обяснява за трансфигурацията. Започна да ни диктува и за няма и двайсет минути изписахме хиляди сложни и почти неразбираеми, за мен, неща. Е, по едно време изпусках по някоя дума или израз – не смогвах да напиша. Но бях почти убеден, че нямаше пропуснатото да е от голяма полза. След това ни даде по няколко клечки, на дъската се пояиха нови записки и ни каза, че щом препишем това от дъската, да започнем да се упражняваме въху клечката от кибрит. Написах на бърза ръка това от дъската и се заех с опитите. Не бях първия, който почна и затова нямаха да ми се карат. Към края на часа кибритена клечка не се беше променила изобщо. Само тази на Хърмаяни се беше променила горе долу. „Как го прави?!” – запитах се наум. Проф. Томпсън я похвали и ни даде домашно, но точно когато звънецът би. Всички, включително и аз, наставаха, но професорът продължи да говори спокойно, все едно не се беше случило нищо, и не знайно защо всички си седнахме на местата. Каза ни какво трябва да правим, предупреди ни, че ще разберем, ако не сме се упражнявали и ни освободи. Прибрах си нещата и се завтекох към изхода на стаята. | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Уроците на І курс | |
| |
| | | | Уроците на І курс | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |