Височайшата маса

Заглавие: Височайшата маса Вто Май 17, 2011 2:56 pm

Тук се събират на вечеря, обяд и закуска, всички учители и директори.

Излязох от вратата и влзяхох в Голямата зала, но през една задна вратичка, за да не привличам внимание. Столът на директора беше разположен по средата на Висшочайшата маса и внимателно се насочих натам.
- Професор Сернадас - прошепнах тихо в ухото му, когато стигнах до него - Първокурсниците са готови. Хагрид ги е довел здрави и в горе-долу приличен вид. Тази година никой не е паднал в езерото... - съобщих на директора, който ме погледна, сякаш искаше да ми каже нещо безгласно - Потър също е сред учениците и изглежда притеснен - допълних все така тихо - Да ги извикам ли? Мисля, че са готови - попитах го и когато Сернадас кимна, бързо излязох от залата и тръгнах към малката стаичка, където чакаха първокурсниците.

Значи първокурсниците бяха дошли.Както и Потър.Новата..знаемнитост.Да се надяваме ,че ще е добър по Отвари.Наталия въведе учениците.Бяха доста уплашени и както беше казала никой не беше паднал във водата.Хагрид се настани тромава на масата.
-Е,Сегундо,нека да видим кой ще дойде в моя,вашия,дома на Натали я и Хафълпаф.Много ми е интересно къде ще отиде Потър.Предполагам в Грифиндор,а вие?И това момче със русата коса.Хм...мисял,че е подходящ за моя дом.
Тъкмо когато Сернадес отговори започна и песента на шапката.

Озовахме се пред големите врати на Голямата зала. Бяха затворени, но преди да ги отворя, се спрях пред тях и се обърнах към първокурсниците.
- Когато извиквам имената ви, ще си слагате Разпределителната шапка, която ще видите след секунди, и ще сядате на табуретката, която ще изкарам след като влезем, за да бъдете разпределени. Ясно ли е? - обясних и попитах за въпроси. Щом никой не вдигна ръка и не се обади, кимнах и се обърнах - Добре тогава. Да вървим!
Поведох учениците към Висшочайшата маса, където се разполагаха учителите. Отведох ги там, така че те спряха в редица с лице към другите ученици и с гръб към преподавателите. Направих им знак да спрат, след което отидох и изнесох едно ниско четирикрако столче, което поставих пред първокурсниците. Върху него положих островърха магьосническа шапка, цялата с кръпки, оръфана и извънредно мръсна. След минути шапката запя песента си, различна всяка година.
Когато шапката приключи песента си, цялата зала заръкопляска. Пристъпих напред, когато еуфорята приключи, и разтворих пергаментовия списък. Започнах да викам ученици по азбучен ред.
- Грейнджър, Хърмаяни! - извиках аз силно и видях как едно момиче се приближава към шапката, която няколко минути помисли и извика "Грифиндор". Усмихнах се - нов член на дома ми. Щях да я наблюдаван отблизо. - ... Малфой, Драко - извиках и русолявото момче, което бях предупредила излезе напред и с докосването на шапката бе пратен в Слидерин. Иминаха няколко имена и най-сетне зърнах едно име, което определено щеше да предизвика вълнение в залата - Потър, Хари! - шепот и безброй вратове, проточили се да видят момчето. Сложих шапката върху главата му. Цялата зала бе притихнала, не отричам, че не се вълнувах и че тайно се надявах да е в Грифиндор. След дълъг размисъл, шапката промълви дома на Годрик Грифиндор. Усмихнах се и погледнах към Сегундо - той също ръкопляскаше както останалите. Останаха малцина - Уизли, Роналд - извиках и едно червенокосо момче излезе напред. Шапката го разпредели при братята му, а посленото момиче, което остана беше в Слидерин.
Навих списъка, отнесох Шапката със столчето и заех мястото си до Сегундо, който се изправи, готов да започне уводните си думи.

Станах от мястото си и с пъргави стъпки заех почетното място на подиума. Поех си дълбоко въздух и подех:
-Скъпи учители и драги ученици, ето, че започна новата учебна в училището по магия и вълшебство. Както всеки път ще започна с правилата за новодошлите:
Забранено ви е да ходите в забранената гора след вечерния час, особено пък без придружител. Другото, което ви се забранява е ходенето на третия етаж в десния коридор, освен ако не искате да ви застигне болезнена смърт... - казах аз и направих малка пауза.
Дочух кикот от някои маси, затова допълних:
-Напълно сериозен съм и не се шегувам ни най-малко. - казах аз и продължих думите си:
-Няма какво повече да ви кажа, защото никой не знае как ще се развият нещата за вбъдеще. Предполагам, че всички сте гладни, затова... - не довърших изречението, замахнах с пръчката си и масите се напълниха със всевъзможни вкусотии.
-Хайде, какво чакате, започвайте. - подканих учениците и седнах отново на височайшата маса.
Обърнах се към Наталия:
-Професор Томпсън, надявам се, че ще наблюдавате Хари и неговото развитие от близо. От както получи този белег, момчето се сдоби и с нова съдба. - казах на преподавателката и се заех със съдържанието на чинията си.
Наистина бях загрижен за Хари, но и щастлив, че е в Грифиндор и под опеката на мое доверено лице и много компетентен преподавател като професор Томпсън.

Сегундо започна своето обичайно слово, което произнасяше всяка година. В залата цареше мълчание, всички погледи сега бяха извърнати към синеокия директор, включително и моя. Както всяка година, Сегундо напомни на всички правилата, но и добави ново - достъпът по десния коридор на третия етаж бе забранен - и всеки от учителите знаеше защо.
Директорът приключи да говори и замахна с пръчка, при което всички златни съдове се напълниха с какви ли не вкусотии. Вече повече от десет години знаех как става това и се предполагаше, че би трябвало да съм свикнала със самото появяване, но не - всеки път ми беше страшно интересно, когато храната изниква от нищото. Сегундо зае местото си и се обърна към мен с молбата да наглеждам Хари как се развива.
- Разбира се. Не се тревожете, директоре, Хари ще бъде под мое наблюдение и ще наглеждам развитието му. Не се безпокойте, той ще бъде много добре тук - уверих синеокия мъж с усмивка, кимайки. Наистина бях гладна, затова смятах да започна да се храня - Добър апетит.
Пожелах на Сегундо и започнах да се храня.

Тази сутрин станах рано и след като се подготвих за часа си, отидох в Голямата зала. Нямаше почти никой. И нормално. Все още беше много рано. На Височайшата маса имаше само двама преподаватели.
Насочих се към мястото си до това на директора и си взех няколко препечени филийки. Намазах ги с портокалово сладко и тъкмо щях да си сипя кафе, но видях, че каничката е прекалено далеч и не успях да я стигна. Огледах се и видях, че Даниела Тамсан е близо до нея.
- Извинете, професор Тамсан, бихте ли ми подали каничката с кафето? -попитах я вежливо и изчаках отговора й.

Тази сутрин станах рано, защото имах много работа. Въпреки това бях усмихната цяла сутрин. Когато дойдох имаше само един преподавател. След малко вече бях на мястото си и си сипах кафе. След известно време Професор Томпсан дойде. Незнайно как не забелязах кога дойде.
-Да ето - и подадох каничката - е как спа?
Учителката седна и зачака отговор

- Благодаря Ви - усмихнах се на преподавателката и си сипах кафе - Добре спах, а вие? - попитах и се усмихнах.
Отхапах от филийката няколко пъти и след като помислих, запитах:
- Как вървят уроците с малките? Имате ли някакви проблеми? - поинтересувах се - Ами с големите? Много добре знам какви пакостници са... Ако има нещо, свързано с ученик от моя дом, кажете ми, моля Ви. Уверявам Ви, че ще взема отношение. - допълних и отпих глътка кафе, което ми подейства много ободряващо.