Масата на Грифиндор

Не бях много сигурен, но мисля, че я засегнах отчасти. Може би не беше редно да се отнасям така с нея. Отпих от тиквения сок и виновно погледнах Хърмаяни.
- Съжалявам... наистина - промърморих тихо, сякаш на чинията, а не на момичето до мен - Не трябваше да го казвам... - продължих да говоря, този път малко по-високо, но отново на чинията си - Наистина съжалявам, Хърмаяни!
Този път се престраших и погледнах Хърмаяни и бегло й се усмихнах.
- Сърдиш ли ми се?

-Не. - казах простичко. - Не се сърдя.
Отвърнах на усмивката му и отново казах, този път гледайки в коленете си:
-Наистина не се сърдя! Не се тревожи.
Погледнах часовника си. Но, как така бе минал цял час?!? Чудейки се промърморих:
-Аз ще се качвам, горе. Нахраних се. Ако и ти си готов, можеш да дойдеш с мен.

Когато Хърмаяни каза, че не ми се сърди наистина ми стана много по-добре. Доядох си пържолата и когато Хърмаяни си погледна часовника и каза, че ще се качва нагоре, имах чувството, че ми е прочела мислите.
- Да, готов съм. Да се качваме... Имам и да упражнявам... - прозях се, а не ми се мислеше колко още трябва да стоя и да "уча".
- Как можеш да си подготвена с всички домашни и да ти остава време дори и да ни помагаш? - попитах с възхита Хърмаяни, когато стигнахме до портрета на Дебелата дама - Капут Драконис - казах паролата, преди да ме е попитала за нея.
Двамата с Хърмаяни бяхме в общата стая и докато чаках да ми отговори си сгънах пергаментите със съчиненията, за да не им стане нещо.

» Часовникът на дом Грифиндор
» Масата на Рейвънклоу
» Масата на Хафълпаф
» Масата на Слидерин